снимане на деца и животни
Снимки от нашите фотоапарати
Как да снимаме децата
Мда, това на пръв поглед не изглежда кой знае колко трудно Всеки има снимки на децата си и на тях те са винаги сладки и милички, в добрите случаи – усмихнати:)
Аз обаче, след известно количество снимки заминали в recycle bin-a, редица опити проба-грешка за последните 7 години, а също и след някакво четене по темата съм стигнала до няколко прости правила, които винаги помагат при снимането на децата.
Преди да започна по същество, бих искала да напомня, че е хубаво да се четат инструкциите на фотоапаратите Никой не очаква да снимате на ръчен режим, но колкото по-добре знаете с какви възможности разполагате, толкова по-добри ще са снимките.
Винаги клякайте до нивото на детето.
Много просто и много важно правило. Всеки ден гледаме децата отвисоко. Ако искате да видите нещата както ги виждате обичайно, окей, снимайте както сте прави. Но ако искате да видите наистина част от детския живот – ами той е около половин метър под нашите очи Правете същото както когато му сочите нещо – клекнете и бъдете на неговото ниво. Много пъти след снимки на детски партита или сесии с деца имам мускулна треска от два-три часовото клякане и ставане, но резултатът винаги си заслужава
Мислете за фона
Когато снимам винаги първо мисля за фона и после за обекта. Това важи и при снимките на деца. Повечето от масовите фотоапарати не са способни да направят значително блърване на фона и затова е хубаво той е максимално изчистен, за да може детето да изпъкне. Ако сте навън – помислете какво ще има зад детето – нека да не са големи групи хора или предмети на неговата височина – напр бебешката количка или кошче за боклук. Дайте 2-3 метра чисто пространство, ако е възможно естествено. Ако сте вкъщи – нека диванът не е отрупан с дрехи и играчки; снимки с пране или мивка с чинии на заден план не са от най-симпатичните
Нека само един човек да ангажира вниманието му
Когато искате да направите нагласена снимка и наблизо са баба, дядо, чичо, леля и още няколко човека, нека само един да се опита да привлече вниманието му, винаги ще знаете кого да изберете Когато двама или повече възрастни започнат да му говорят, да правят физиономии, да подскачат и да пеят, то започва да се обърква В резултат гледа ту в една посока, ту в друга, трудно ще хванете погледа му и в крайна сметка е доста вероятно то да се изнерви от цялата какафония.
Ако искате да го снимате без да се движи – дайте му нещо в ръце
Винаги е по-добре да имате снимка на спокойно дете с ключове или телефон в ръце, отколкото намръщено и кисело, защото му се играе, а го карате да стои мирно Почти винаги нося някакви предмети със себе си – цветя от плат, дървено влакче или друга играчка, която да привлече вниманието му за минута-две, които са напълно достатъчни.
Aко не е в настроение или не иска – не настоявайте
Като майка ми е пределено ясно колко е изнервящо да облечем детето с любимата рокля или ризка и то точно в този ден да реши, че не иска да го снимат, да се сърди и да гледа ядосано В такива случаи винаги се опитвам да измисля нещо, с което да ги развеселя или да им отвлека вниманието от снимките, но в случай, че не успея – просто отлагам снимането за друг път. Общо взето децата от 3г нагоре по-лесно могат да бъдат подкупени с бонбони или нещо такова Но с по-малките е по-трудно. Тях предпочитам да ги оставя да играят без да се натрапвам. Така в повечето случаи ги хващам в някакви типични за тях дейности – сега може да не ви е интересно как събират камъчета, но след години, вярвайте ми, ще гледате на тези снимки с други очи И само от време навреме им задавам въпрос или ги моля да ми покажат играчка, какво са намерили или колко бели са зъбките, за да хвана поглед в апарата. При всички положения тази тактика не работи за дълго, така че трябва да сте бързи
Това правило особено важи при снимане на поводи, напр рожден ден, когато в главата на всяка майка има красива торта и спокойно и усмихнато дете седнало до нея Всеки опит да се осуети тази концепция предизвиква раздразнение у майката, а всеки опит да се осъществи – предизвиква раздразнение у децата Ако не са в настроение да позират, по-добре ги снимайте весели и с поглед в тортата, отколкото нагласени в поза, но разплакни или сърдити
Не снимайте продължитено
Децата имат някакъв праг на поносимост към снимки (с малки изключения) и след като папарак ги преследва повече от половин или един час, стават раздразнителни. Бъдете умерени и ако разходката в зоопарка е 3 часа, не е нужно детето да има снимка до всяко животно И като кажете “последно”, нека наистина да е последно
При възможност снимайте на сянка докато сте навън
Така детето няма да сбръчква нос и вежди и да притваря очи, на светлооките деца дори им се насълзяват очите от слънцето, което пък е съвсем нежелан ефект. Под дърво или в сянката на сграда ще си спестите силните гримаси и резките сенки по лицето (а и общо в цялата снимка).
Показвайте им снимките на дисплея
Децата обичат да се виждат на снимка и винаги се смеят като погледнат дисплея Понякога им давам да поиграят и да натискат копчето, за да снимаме мама, тати или някой друг преди да дойде “техния ред”, но тук се изисква особена осторожност, за да не повредят техниката все пак
Когато снимаме парти или рожден ден
Когато детето играе с други деца, последното, за което иска да му отнемате от времето е да го снимате Да, хубаво е да го снимате за спомен с баба и дядо, леля и чичо или други близки, но най-добре го направете преди да са дошли другите деца и да е започнала веселбата, тогава са доста по-кооперативни.
Снимайте го докато играе, скача, тича, влачи мечета и кукли, защото това издава емоциите в момента, няма нужда да гледа във фотоапарата.
Дойде ли време за тортата първо разчистете масата (никой не иска покрай тортата да се виждат празни чинии, полуизпити чаши с отпечатъци от пръсти, празни пластмасови шишета, нагризани пържолки и не искаме апаратът да фокусира в чашата солети пред детето вместо върху лицето му точно сега (не че друг път бихме искали)), сложете тортата, подгответе всичко и тогава го извикайте. Иначе рискувате да загуби търпение, ако най-напред нагласите него. Свещичките обикновено са достатъчни интересни, за да седи спокойно поне за малко и да направите снимки, но понякога може да се наложи ги палите по 2-3 пъти
Правилото да внимавате за фона важи и тук, колкото по-изчистен, толкова по-добре. Внимавайте да няма стъклени витрини, прозорци, огледала или друга отражателна повърхност зад децата, защото светкавицата ще се отрази, а не искаме блеснали снимки.
Сега малко технически насоки
Разучете програмките на фотоапарата, ако има програма за снимане на деца или опция за разпознаване на лица – сега е моментът да я пуснете.
Бихте могли да снимате и на програма с приоритет на бленда (aperture priority mode – Av при Canon и A при Nikon, за други марки ще ми е трудно да кажа). Задайте (най-грубо казано и за да сме в safe зоната с цялото лице на фокус) число между 3 и 4, а апаратът сам ще изчисли другите параметри. Ако искате да снимате двама или повече хора в кадър, за стойност е добре 4 или 5,6. Тази програмка е подходяща за добре осветени условия, главно денем и навън. Повече зуум също допринася за размазване на фона (в случай, че не променяте числото на блендата разбира се).
Ако децата се движат бързо, тичат или ритат топка вероятно ще искате да замразите тяхното движение. Тогава по-удачно е да се изполва програмата с приоритет на скорост на затвора (Tv при Canon i S при Nikon). Задайте число минимум 1/250 – това означава, че затворът ще се отвори и затвори за 1/250-та част от секундата и толкова време сензорът на апарата ще е изложен на светлина. Обичайно тази скорост е достатъчна за да замрази движение, но в ярки слънчеви дни ще се наложи да задавате и доста по-бързи скорости от рода на 1/800 или 1/1000 от секундата или дори повече, за да не стават снимките светли като крушки.
Ако искате да композирате снимката така, че детето да не е най-близкият до вас обект, или пък да е в края на кадъра (например докато е в горния край на пързалката) – сложете го центъра на кадъра, фокусирайте върху него като натиснете спусъка наполовина, след това без да пускате спусъка прекадрирайте и чак тогава натиснете докрай, за да заснемете снимката. Всичко това трябва да се случи доста бързо обаче, защото децата са повдижни и съответно изисква малко тренировки
Управлението на параметрите на фотоапарата не се научава от раз, иска практика. Това, което се опитвам да дам е някаква отправна точка. Тоест изписаното по-горе не е гарантирана рецепта за успех, защото зависи от фотоапарата, с който разполагате и неговите възможности, от конкретните условия, наличната светлина, източника на светлина и т.н.
Източник: http://photonya.wordpress.com/2012/02/06/how-to-shoot-kids/
Аз обаче, след известно количество снимки заминали в recycle bin-a, редица опити проба-грешка за последните 7 години, а също и след някакво четене по темата съм стигнала до няколко прости правила, които винаги помагат при снимането на децата.
Преди да започна по същество, бих искала да напомня, че е хубаво да се четат инструкциите на фотоапаратите Никой не очаква да снимате на ръчен режим, но колкото по-добре знаете с какви възможности разполагате, толкова по-добри ще са снимките.
Винаги клякайте до нивото на детето.
Много просто и много важно правило. Всеки ден гледаме децата отвисоко. Ако искате да видите нещата както ги виждате обичайно, окей, снимайте както сте прави. Но ако искате да видите наистина част от детския живот – ами той е около половин метър под нашите очи Правете същото както когато му сочите нещо – клекнете и бъдете на неговото ниво. Много пъти след снимки на детски партита или сесии с деца имам мускулна треска от два-три часовото клякане и ставане, но резултатът винаги си заслужава
Мислете за фона
Когато снимам винаги първо мисля за фона и после за обекта. Това важи и при снимките на деца. Повечето от масовите фотоапарати не са способни да направят значително блърване на фона и затова е хубаво той е максимално изчистен, за да може детето да изпъкне. Ако сте навън – помислете какво ще има зад детето – нека да не са големи групи хора или предмети на неговата височина – напр бебешката количка или кошче за боклук. Дайте 2-3 метра чисто пространство, ако е възможно естествено. Ако сте вкъщи – нека диванът не е отрупан с дрехи и играчки; снимки с пране или мивка с чинии на заден план не са от най-симпатичните
Нека само един човек да ангажира вниманието му
Когато искате да направите нагласена снимка и наблизо са баба, дядо, чичо, леля и още няколко човека, нека само един да се опита да привлече вниманието му, винаги ще знаете кого да изберете Когато двама или повече възрастни започнат да му говорят, да правят физиономии, да подскачат и да пеят, то започва да се обърква В резултат гледа ту в една посока, ту в друга, трудно ще хванете погледа му и в крайна сметка е доста вероятно то да се изнерви от цялата какафония.
Ако искате да го снимате без да се движи – дайте му нещо в ръце
Винаги е по-добре да имате снимка на спокойно дете с ключове или телефон в ръце, отколкото намръщено и кисело, защото му се играе, а го карате да стои мирно Почти винаги нося някакви предмети със себе си – цветя от плат, дървено влакче или друга играчка, която да привлече вниманието му за минута-две, които са напълно достатъчни.
Aко не е в настроение или не иска – не настоявайте
Като майка ми е пределено ясно колко е изнервящо да облечем детето с любимата рокля или ризка и то точно в този ден да реши, че не иска да го снимат, да се сърди и да гледа ядосано В такива случаи винаги се опитвам да измисля нещо, с което да ги развеселя или да им отвлека вниманието от снимките, но в случай, че не успея – просто отлагам снимането за друг път. Общо взето децата от 3г нагоре по-лесно могат да бъдат подкупени с бонбони или нещо такова Но с по-малките е по-трудно. Тях предпочитам да ги оставя да играят без да се натрапвам. Така в повечето случаи ги хващам в някакви типични за тях дейности – сега може да не ви е интересно как събират камъчета, но след години, вярвайте ми, ще гледате на тези снимки с други очи И само от време навреме им задавам въпрос или ги моля да ми покажат играчка, какво са намерили или колко бели са зъбките, за да хвана поглед в апарата. При всички положения тази тактика не работи за дълго, така че трябва да сте бързи
Това правило особено важи при снимане на поводи, напр рожден ден, когато в главата на всяка майка има красива торта и спокойно и усмихнато дете седнало до нея Всеки опит да се осуети тази концепция предизвиква раздразнение у майката, а всеки опит да се осъществи – предизвиква раздразнение у децата Ако не са в настроение да позират, по-добре ги снимайте весели и с поглед в тортата, отколкото нагласени в поза, но разплакни или сърдити
Не снимайте продължитено
Децата имат някакъв праг на поносимост към снимки (с малки изключения) и след като папарак ги преследва повече от половин или един час, стават раздразнителни. Бъдете умерени и ако разходката в зоопарка е 3 часа, не е нужно детето да има снимка до всяко животно И като кажете “последно”, нека наистина да е последно
При възможност снимайте на сянка докато сте навън
Така детето няма да сбръчква нос и вежди и да притваря очи, на светлооките деца дори им се насълзяват очите от слънцето, което пък е съвсем нежелан ефект. Под дърво или в сянката на сграда ще си спестите силните гримаси и резките сенки по лицето (а и общо в цялата снимка).
Показвайте им снимките на дисплея
Децата обичат да се виждат на снимка и винаги се смеят като погледнат дисплея Понякога им давам да поиграят и да натискат копчето, за да снимаме мама, тати или някой друг преди да дойде “техния ред”, но тук се изисква особена осторожност, за да не повредят техниката все пак
Когато снимаме парти или рожден ден
Когато детето играе с други деца, последното, за което иска да му отнемате от времето е да го снимате Да, хубаво е да го снимате за спомен с баба и дядо, леля и чичо или други близки, но най-добре го направете преди да са дошли другите деца и да е започнала веселбата, тогава са доста по-кооперативни.
Снимайте го докато играе, скача, тича, влачи мечета и кукли, защото това издава емоциите в момента, няма нужда да гледа във фотоапарата.
Дойде ли време за тортата първо разчистете масата (никой не иска покрай тортата да се виждат празни чинии, полуизпити чаши с отпечатъци от пръсти, празни пластмасови шишета, нагризани пържолки и не искаме апаратът да фокусира в чашата солети пред детето вместо върху лицето му точно сега (не че друг път бихме искали)), сложете тортата, подгответе всичко и тогава го извикайте. Иначе рискувате да загуби търпение, ако най-напред нагласите него. Свещичките обикновено са достатъчни интересни, за да седи спокойно поне за малко и да направите снимки, но понякога може да се наложи ги палите по 2-3 пъти
Правилото да внимавате за фона важи и тук, колкото по-изчистен, толкова по-добре. Внимавайте да няма стъклени витрини, прозорци, огледала или друга отражателна повърхност зад децата, защото светкавицата ще се отрази, а не искаме блеснали снимки.
Сега малко технически насоки
Разучете програмките на фотоапарата, ако има програма за снимане на деца или опция за разпознаване на лица – сега е моментът да я пуснете.
Бихте могли да снимате и на програма с приоритет на бленда (aperture priority mode – Av при Canon и A при Nikon, за други марки ще ми е трудно да кажа). Задайте (най-грубо казано и за да сме в safe зоната с цялото лице на фокус) число между 3 и 4, а апаратът сам ще изчисли другите параметри. Ако искате да снимате двама или повече хора в кадър, за стойност е добре 4 или 5,6. Тази програмка е подходяща за добре осветени условия, главно денем и навън. Повече зуум също допринася за размазване на фона (в случай, че не променяте числото на блендата разбира се).
Ако децата се движат бързо, тичат или ритат топка вероятно ще искате да замразите тяхното движение. Тогава по-удачно е да се изполва програмата с приоритет на скорост на затвора (Tv при Canon i S при Nikon). Задайте число минимум 1/250 – това означава, че затворът ще се отвори и затвори за 1/250-та част от секундата и толкова време сензорът на апарата ще е изложен на светлина. Обичайно тази скорост е достатъчна за да замрази движение, но в ярки слънчеви дни ще се наложи да задавате и доста по-бързи скорости от рода на 1/800 или 1/1000 от секундата или дори повече, за да не стават снимките светли като крушки.
Ако искате да композирате снимката така, че детето да не е най-близкият до вас обект, или пък да е в края на кадъра (например докато е в горния край на пързалката) – сложете го центъра на кадъра, фокусирайте върху него като натиснете спусъка наполовина, след това без да пускате спусъка прекадрирайте и чак тогава натиснете докрай, за да заснемете снимката. Всичко това трябва да се случи доста бързо обаче, защото децата са повдижни и съответно изисква малко тренировки
Управлението на параметрите на фотоапарата не се научава от раз, иска практика. Това, което се опитвам да дам е някаква отправна точка. Тоест изписаното по-горе не е гарантирана рецепта за успех, защото зависи от фотоапарата, с който разполагате и неговите възможности, от конкретните условия, наличната светлина, източника на светлина и т.н.
Източник: http://photonya.wordpress.com/2012/02/06/how-to-shoot-kids/
Едни от най-често срещаните снимки в семейният албум са снимките на децата. Много хора си купуват цифров фотоапарат, само заради снимките на семейството и децата и поради тази причина ще посветим няколко реда на особеностите при този вид фотография.
Вероятно си мислите, че няма нищо по-лесно от това да снимаме децата си, но за да направим наистина хубав детски портрет се изискват много търпение, такт и чувство за хумор. Най-хубавите снимки на малките палавници се получават в техния любим свят, светът на забавленията и игрите, сред любимите им играчки, приятели, домашни животни... И както е трудно да се направи хубава снимка през стъклото на затворения прозорец, така е трудно и почти невъзможно да направите наистина хубави снимки на децата си, ако не се опитате да проникнете в техния детски свят.
Преди да вдигнете фотоапарата с намерението да снимате деца, независимо дали са вашите или не, трябва да се опитате да спечелите доверието им. Това не е толкова трудно, стига да си спомняте, че и вие някога сте били деца и сте обичали същите игри, каквито обичат и вашите деца сега. Опитайте да поиграете с тях, да ги разсмеете с някой трик или стар фокус, да им разкажете някоя интересна история или да организирате по нов и по-интересен начин играта на която играят. Ще останете удивени, колко бързо ще се превърнете в част от компанията на малчуганите. След това вече може да извадите фотоапарата и дори като първа стъпка да позволите на вашите малки приятели да направят сами някоя снимка с него. Голямото предимство на цифровия фотоапарат е, че той винаги привлича интереса на децата с възможността да погледнат в дисплея и да видят как са станали снимките. Поснимайте ги малко как играят и им покажете няколко по-смешни момента, които сте успели да запечатате. Гаранцията, че след това трудно ще се отървете от желанието им да се снимат е пълна. Сега вече можете да направите и няколко "по-сериозни" снимки, в по-близък план и дори да ги помолите да застанат по определен начин и да ви позират. Винаги преглеждайте снимките, които сте направили, защото децата са бързо подвижни и е възможно да излязат от кадър за части от секундата или да сменят за миг интересната гримаса, която сте искали да заснемете. Снимайте на по-къси фокусни разстояния и по възможност в едър план, за да поддържате близък контакт с хлапетата и за да ви чуват какво им говорите сред неизбежният шум, които вдигат. Разбира се ако имате обектив с по-голям zoom и по-дълго фокусно разстояние, можете да пробвате да снимате от по-далече, за да получите портрет без неприятните перспективни изкривявания на широкоъгълния обектив и с дефокусиран (размазан) заден план, подчертаващ обекта.
Никога не забравяйте, че най-хубавите детски портрети са тези, които успяват да предадат ведростта и лъчезарността на детското лице, защото това е най-естественото състояние на детската душевност, свързано с безгрижността на щастливото детство.
Вероятно си мислите, че няма нищо по-лесно от това да снимаме децата си, но за да направим наистина хубав детски портрет се изискват много търпение, такт и чувство за хумор. Най-хубавите снимки на малките палавници се получават в техния любим свят, светът на забавленията и игрите, сред любимите им играчки, приятели, домашни животни... И както е трудно да се направи хубава снимка през стъклото на затворения прозорец, така е трудно и почти невъзможно да направите наистина хубави снимки на децата си, ако не се опитате да проникнете в техния детски свят.
Преди да вдигнете фотоапарата с намерението да снимате деца, независимо дали са вашите или не, трябва да се опитате да спечелите доверието им. Това не е толкова трудно, стига да си спомняте, че и вие някога сте били деца и сте обичали същите игри, каквито обичат и вашите деца сега. Опитайте да поиграете с тях, да ги разсмеете с някой трик или стар фокус, да им разкажете някоя интересна история или да организирате по нов и по-интересен начин играта на която играят. Ще останете удивени, колко бързо ще се превърнете в част от компанията на малчуганите. След това вече може да извадите фотоапарата и дори като първа стъпка да позволите на вашите малки приятели да направят сами някоя снимка с него. Голямото предимство на цифровия фотоапарат е, че той винаги привлича интереса на децата с възможността да погледнат в дисплея и да видят как са станали снимките. Поснимайте ги малко как играят и им покажете няколко по-смешни момента, които сте успели да запечатате. Гаранцията, че след това трудно ще се отървете от желанието им да се снимат е пълна. Сега вече можете да направите и няколко "по-сериозни" снимки, в по-близък план и дори да ги помолите да застанат по определен начин и да ви позират. Винаги преглеждайте снимките, които сте направили, защото децата са бързо подвижни и е възможно да излязат от кадър за части от секундата или да сменят за миг интересната гримаса, която сте искали да заснемете. Снимайте на по-къси фокусни разстояния и по възможност в едър план, за да поддържате близък контакт с хлапетата и за да ви чуват какво им говорите сред неизбежният шум, които вдигат. Разбира се ако имате обектив с по-голям zoom и по-дълго фокусно разстояние, можете да пробвате да снимате от по-далече, за да получите портрет без неприятните перспективни изкривявания на широкоъгълния обектив и с дефокусиран (размазан) заден план, подчертаващ обекта.
Никога не забравяйте, че най-хубавите детски портрети са тези, които успяват да предадат ведростта и лъчезарността на детското лице, защото това е най-естественото състояние на детската душевност, свързано с безгрижността на щастливото детство.