ГАЛЕРИЯ "ПАМЕТНИЦИ В ГРАД СРЕДЕЦ" - МАРТ 2014 Г.
СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ
ЛАЗО ЛАЗОВ
Лазо Димитров Лазов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е в 1872 година в Лозенград /Османска империя/. Завършва II прогимназиален клас. В 1896 година влиза във ВМОРО. Заминава за България, където работи като керемидчия. В 1899 година навлиза с чета в Малкотърновско. В 1901 година е в агитационната чета на войводата Лазар Маджаров. На конгреса на Петрова нива Лазо Лазов е избран за войвода на Дерекьойски район. По време на Илинденско-преображенското въстание Лазов ръководи действията срещу турския гарнизон в Дерекьой. Четата му успява да прочисти района си от турски войски в началото, но впоследствие е принудена да отстъпи като охранява бягащите българи от опожарените села. На Варненския конгрес в 1904 година е избран за член на Боевото тяло заедно с Лазар Маджаров и Стамат Икономов и за член на задграничното ръководство на Одринския революционен окръг.
В 1923 година е председател на учредителния конгрес на Вътрешната тракийска революционна организация в Хасково. Заболява през 1929 г. и умира в София, където е на лечение.
Роден е в 1872 година в Лозенград /Османска империя/. Завършва II прогимназиален клас. В 1896 година влиза във ВМОРО. Заминава за България, където работи като керемидчия. В 1899 година навлиза с чета в Малкотърновско. В 1901 година е в агитационната чета на войводата Лазар Маджаров. На конгреса на Петрова нива Лазо Лазов е избран за войвода на Дерекьойски район. По време на Илинденско-преображенското въстание Лазов ръководи действията срещу турския гарнизон в Дерекьой. Четата му успява да прочисти района си от турски войски в началото, но впоследствие е принудена да отстъпи като охранява бягащите българи от опожарените села. На Варненския конгрес в 1904 година е избран за член на Боевото тяло заедно с Лазар Маджаров и Стамат Икономов и за член на задграничното ръководство на Одринския революционен окръг.
В 1923 година е председател на учредителния конгрес на Вътрешната тракийска революционна организация в Хасково. Заболява през 1929 г. и умира в София, където е на лечение.
ПРОДАН ГАРДЖЕВ
Продан Стоянов Гарджев е български състезател по борба свободен стил категория 87 кг.
Роден е на 8 април 1936 г. в с. Росеново, Бургаско. С борба започва да се занимава още от дете. Негов треньор е Костадин Жабов. Състезава се за СК „ЦСКА“ и СК „Черноморец“. Двукратен световен първенец от София (1963) и Толедо (1966). Бронзов медалист от световното първенство в Манчестър (1965) г. Печели бронзов медал от европейско първенство (1967) и сребърен медал (1968).
Олимпийски шампион от Летните олимпийски игри в Токио през 1964 г. и бронзов медалист от Летните олимпийски игри в Мексико през 1968.
Два пъти е провъзгласен за Спортист № 1 на България (1963,1966). Неговото име носи Национален турнир по народна борба и спортен клуб в град Бургас. Почетен гражданин на Бургас (1963).
Починал: 5 юли 2003 г. (на 67 г.) Бургас, България
Роден е на 8 април 1936 г. в с. Росеново, Бургаско. С борба започва да се занимава още от дете. Негов треньор е Костадин Жабов. Състезава се за СК „ЦСКА“ и СК „Черноморец“. Двукратен световен първенец от София (1963) и Толедо (1966). Бронзов медалист от световното първенство в Манчестър (1965) г. Печели бронзов медал от европейско първенство (1967) и сребърен медал (1968).
Олимпийски шампион от Летните олимпийски игри в Токио през 1964 г. и бронзов медалист от Летните олимпийски игри в Мексико през 1968.
Два пъти е провъзгласен за Спортист № 1 на България (1963,1966). Неговото име носи Национален турнир по народна борба и спортен клуб в град Бургас. Почетен гражданин на Бургас (1963).
Починал: 5 юли 2003 г. (на 67 г.) Бургас, България
ТОДОР ГРУДОВ
Тодор Димитров Грудов е деец на БКП. Кмет на село Карабунар (1923).
Роден е в село Кара бунар (дн. град Средец) на 25 ноември 1895 г. Работи като железничар. Член на БРСДП (т.с.) от 1912 г.
Мобилизиран е и участва в Първата световна война. Избран е за кмет на Карабунарската комуна (1923), която е разтурена след Деветоюнския преврат с.г.
Участва в Септемврийското въстание (1923). През май 1924 г. организира революционна чета, която е разбита.
Емигрира в Югославия и после в СССР (1925). Работи в апарата на Международната организация за подпомагане на революционерите (МОПР). Завършва военна академия в Ленинград.
Родното му село Карабунар (Средец от 1934 г., град от 1960 г.) е преименувано в негова чест на Грудово от 1 юни 1950 година и носи името му до 1993 г.
Роден е в село Кара бунар (дн. град Средец) на 25 ноември 1895 г. Работи като железничар. Член на БРСДП (т.с.) от 1912 г.
Мобилизиран е и участва в Първата световна война. Избран е за кмет на Карабунарската комуна (1923), която е разтурена след Деветоюнския преврат с.г.
Участва в Септемврийското въстание (1923). През май 1924 г. организира революционна чета, която е разбита.
Емигрира в Югославия и после в СССР (1925). Работи в апарата на Международната организация за подпомагане на революционерите (МОПР). Завършва военна академия в Ленинград.
Родното му село Карабунар (Средец от 1934 г., град от 1960 г.) е преименувано в негова чест на Грудово от 1 юни 1950 година и носи името му до 1993 г.
НИКОЛА ПОПОВ
Никола Стойков Попов е български духовник, просветен деец и революционер, деец на ВМОРО.
Роден е в лозенградското село Пирок в 1866 година. Завършва Одринското духовно училище. Работи като учител три години в лозенградското село Коюво. В 1888 година Никола Попов е ръкоположен в църквата „Свети Георги“ в Одрин. Става революционер и се включва във ВМОРО. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След това Попов служи в църквата на село Коюво „Света Троица“ и в църквите на бургаските села Черни връх, Съзлькьой и Извор.Умира в село Извор.
Роден е в лозенградското село Пирок в 1866 година. Завършва Одринското духовно училище. Работи като учител три години в лозенградското село Коюво. В 1888 година Никола Попов е ръкоположен в църквата „Свети Георги“ в Одрин. Става революционер и се включва във ВМОРО. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След това Попов служи в църквата на село Коюво „Света Троица“ и в църквите на бургаските села Черни връх, Съзлькьой и Извор.Умира в село Извор.
ЦЪРКВАТА "ВСЕХ СВЯТИХ"
Храмът в Средец е завършен преди 155 години и е единственият в Сливенска епархия, посветен на всичките светии. Построен е на мястото на старата църква през 1858 година със султански ферман. Поп Стойко Владиславов – Софроний Врачански е учителствал в килийното училище към храма в периода през 1792- 1793 г.